Наскоро публикуван глобален индекс за качество на обучението разкрива, че докато Съединените щати продължават да са водещи в световен мащаб във висшето образование, Китай бързо намалява разликата, особено отвъд най-високото ниво на елитни институции.
Индексът, който беше публикуван в четвъртък от китайския университет Ренмин, предоставя изчерпателен анализ на академичните сили в нациите и регионите. Базира се на тристепенна рамка, анализираща дисциплини, университети и задгранични дестинации за обучение.
Той оценява 42 ключови академични области — 13 в хуманитарните и социалните науки и 29 в науката, инженерството, селското стопанство и медицината. Институциите се класифицират по скала от A+ до C въз основа на класиране на персентил, като се фокусират върху академичните иновации (50 процента), култивирането на таланти (30 процента) и международната репутация (20 процента).
Констатациите потвърждават трайното господство на Съединените щати, като американските университети представляват 35 процента от 100-те най-добри институции в изчерпателната класация. В класациите по специфични дисциплини САЩ имат силна преднина както в хуманитарните науки, така и в областите на науката, технологиите, инженерството и математиката или STEM.
Въпреки това китайските университети демонстрират забележителен напредък и по-широко качество. Конкурентното разстояние между двете нации се свива с разширяването на обхвата на класирането. Докато китайските институции съставляват 14 процента от топ 100 — с 11 от континенталната част на Китай — този дял нараства до 15 процента от топ 300 и 17 процента от топ 500. Континенталната част на Китай представлява по-голямата част от класираните китайски институции.
Подробният преглед на дисциплините показва, че китайският STEM сектор показва „широко качество, но по-малко върхове“, със силна международна конкурентоспособност в области като науката за материалите, електронното инженерство, химията и компютърните науки. В хуманитарните и социалните науки, освен в икономиката, остава изоставане от САЩ. Изследователите отбелязват, че това отчасти се дължи на структурни фактори като глобални дисциплинарни модели на дискурс и преобладаващата англоезична система за академични публикации.
Въз основа на агрегирането на академични ресурси от най-високо ниво, индексът генерира списък с препоръчани дестинации за обучение. Първите 10 страни и региони са САЩ, Китай, Обединеното кралство, Австралия, Германия, Канада, Италия, Холандия, Япония и Испания.
„Индексът идентифицира топ 500 в световен мащаб, но ние умишлено не публикуваме конкретна класация от 1 до 500“, каза Джоу Гуанли, изпълнителен директор на Центъра за изследване на оценката към китайския университет Ренмин. Намерението е да се подчертае, че всички институции, включени в този списък, представляват качествен избор за бъдещи международни студенти, преминавайки отвъд опростения и често стресиращ манталитет на класиране, каза той.
Тъй като Китай е най-големият източник на международни студенти в света, наличието на научен и надежден еталон за качество на образованието в чужбина е от решаващо значение. Това има значение за националните интереси, за развитието на образователните услуги и най-важното за благосъстоянието на учениците и техните семейства, каза той.
„Съществуващите глобални университетски класации често имат силно пристрастие към резултатите от научните изследвания и цялостната репутация, което естествено е в полза на институциите, фокусирани върху STEM“, добави Джоу. Има значителна липса на система за оценка, която да отчита адекватно дисциплинарните различия в глобален мащаб, каза той. „Индексът, надграждащ предишната ни работа, се стреми да запълни тази празнина.“
Qu Zhenyuan, бивш президент на Китайската асоциация за висше образование, подчерта важността на сравняването на университети въз основа на техните академични дисциплини. Той отбеляза, че различните университети имат различни дисциплинарни фокуси и силни страни. Например китайският университет Ренмин и университетът Цинхуа се различават значително по своите академични характеристики. Този ориентиран към дисциплината подход за сравнение беше признат за методологически значим за обективната оценка на университетите, каза той.
Wang Zhanjun, директор на Центъра за следдипломно образование в Пекинския технологичен институт, предложи да се добави измерение на „международна образователна среда“, като се вземат предвид фактори като международни отношения и неочаквани събития, влияещи върху избора на дестинация за обучение на студентите.
Chen Zhiwen, главен редактор на портала за онлайн образование EOL, каза, че през последните пет години има непрекъснат спад в броя на китайските студенти, които учат в развитите западни нации.
Междувременно обучението в страни и региони, участващи в инициативата „Един пояс, един път“, придоби популярност, водено от практически фактори като индустриално преместване. Например, някои семейства сега избират дестинации за обучение като Тайланд или Малайзия, за да се приведат в съответствие с бизнес оформлението им, каза той, добавяйки, че такива динамични, специфични за контекста фактори трябва да бъдат взети под внимание в индекса, за да отразяват по-добре развиващия се пейзаж на международното образование.
[email protected]
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта