Китай подобрява морската си правна рамка и подхода за съдебно производство, за да подкрепи висококачественото развитие на своята морска икономика и да се позиционира като водещ център за разрешаване на международни морски спорове, според главния съдия на страната.
Джан Джун, председател на Върховния народен съд, сподели тези прозрения в неделя, докато представяше доклад за морските съдебни решения пред Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители, най-висшият законодателен орган на Китай.
Докладът подчертава, че Китай е разработил всеобхватна система за морско правораздаване, която се занимава с най-големия и най-разнообразен набор от морски спорове в световен мащаб.
От създаването на морските съдилища преди повече от 40 години, морските спорове са се увеличили от 18 дела през 1984 г. до приблизително 34 400 през 2024 г., показва докладът.
Докладът разкрива, че обхватът на случаите се е разширил отвъд морската търговия и корабоплаването, за да включи нововъзникващи сектори като развитие на морските ресурси, опазване на околната среда, пристанищно строителство и културен туризъм. Той отбеляза рязко увеличаване на споровете, свързани с нови морски икономически дейности, като офшорна вятърна енергия и морско животновъдство.
През последните четири десетилетия 88 000 дела са включвали чуждестранни страни и нарастващ брой международни страни избират да заведат делата си в китайските морски съдилища, дори когато техните спорове нямат пряка връзка с Китай, се посочва в доклада.
Например, в спор за превоз на товари по море, включващ Чили, Турция и Сингапур, всички страни избраха да заведат дело в китайски съд, като Далианският морски съд в провинция Ляонин успешно посредничи при постигането на споразумение.
В друг случай морският съд в Кингдао в провинция Шандонг посредничи при споразумение, включващо страни от шест държави в спор за петролен танкер, позволявайки продължаване на договора за продажба на кораб. Новият гръцки корабособственик преименува танкера Respect в чест на правната система на Китай.
„През последните четири десетилетия китайската специализирана морска съдебна система стана все по-зряла, със значително увеличение на броя на делата, диверсификация на видовете дела и засилване на международното влияние“, каза Джан.
Въпреки това Джан отбеляза, че докато Китай се превръща от голяма морска нация в морска сила, се появяват нови предизвикателства пред съдебната система на страната.
Въпреки че броят на свързаните с чужбина спорове е значителен, делът на делата, включващи само чуждестранни страни, остава нисък, каза той. Той призова за засилване на усилията за разрешаване на спорове в секторите на морските услуги, като морско застраховане, финансиране на кораби и договори за чартърни партита.
Джан също подчерта необходимостта от оптимизиране на морската правна рамка в отговор на бързото развитие на нововъзникващи морски индустрии, включително офшорна възобновяема енергия, дълбоководна аквакултура, нови офшорни инженерни технологии и търговия с морски въглеродни кредити.
„Ние бързо ще формулираме съдебни тълкувания на морските закони и ще публикуваме съответните забележителни случаи, като полагаме всички усилия за непрекъснато подобряване на средата за върховенство на закона за висококачествено развитие на морската икономика“, каза той.
Според доклада ще бъдат публикувани двуезични и многоезични бели книги за морско съдебно производство и ще бъде създадена англоезична база данни за морски дела, заедно с механизъм за трансгранично правно обслужване. Освен това ще бъдат инициирани ревизии на Закона за специалния морски процес и разработването на съответните съдебни тълкувания.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта